Leisure time | Свободно време

Българските културни традиции, преминали през различни исторически епохи, претърпели решаващи обрати и съхранили се до днес в почти чистата си форма са изключително важни за българския народ. Те са символ на българските корени, на българското битие, на българската душевност. Привързаността и почитта на българите към тези традиции понастоящем намира израз в богатия културен календар. Той изобилства от национални и международни фестивали, събори и културни мероприятия.

Националният фолклорен събор „Рожен”[1] има дългогодишна история. Той се провежда за първи път през 1898 г. и оттогава се превръща в най-голямата сцена на българското народно творчество. Редица български изпълнители утвърждават своя талант именно на този събор – Георги Чилингиров, Бойка Присадова, Надежда Хвойнева, Христина Лютова, Румен Родопски, Веселин Джигов, Младен Койнаров. Рожен ражда и песента „Излел е Дельо хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска, която наред с музиката на Бах, Бетовен и Моцарт днес оглася Космоса в търсенето на нови цивилизации.[2] Съборът се провежда на всеки четири години през летния месец август и е с продължителност два дни. Роженският събор привлича стотици хиляди посетители от различни краища на света.

Роженски събор, източник

Националният събор на българското народно творчество „Копривщица” е проведен за първи път през 1965 г., когато събира повече от 4000 народни изпълнители, танцьори и музиканти. Оттогава автентичните български народни песни огласят Копривщица на всеки 5 години. По традиция той се провежда в местността „Войводенец”, която се превръща в поле за изява на певци, свирачи, танцьори, танцови и певчески групи от цялата страна.

Ансамбъл „Зорница“ на Коприщенския събор, източник

От първия ден на годината, изпъстрен с кукерски игри[3], чак до Митровден през късна есен, Банско чества стари и нови празници[4]. Празниците в Банско винаги започат с тържествено биене на камбани. По традиция в периода 17-24 май се провеждат Празниците на банската традиция. В тази една седмица, посветена на местния бит и култура, всички посетители имат възможност да посетят етнографски и кулинарни изложби, тематични вечери и изложения, които по своеобразен начин представят банските бит, култура, хумор и фолклор. Особено популярно е изложението „Произведено в Банско“, на което местни производители представят на гостите на града своите продукти. Банско е градът, в който се провежда един от най-популярните музикални фестивали в България – Джаз фест. От 1998 г. насам в началото на месец август на неговата сцена джазмузиканти от цял свят изразяват себе си чрез езика на музиката.

Снимка от Банско, източник

С голяма популярност се слави и Фестивалът на народните традиции и художествени занаяти, провеждащ се в Разград. Паралелно с него се провежда и Панаир на българското кисело мляко. Традиционно празникът се чества през месец юли. Участие в изложението на народните занаяти вземат стотици майстори. Занаятчийският фестивал се оглася от десетките фолклорни групи, гостуващи по това време на годината в Разград. В рамките на Панаира на млякото се организират различни кулинарни конкурси, презентации и дегустации.

Международен фолклорен фестивал „Раднево” е  празник на музикалното и танцово изкуство и приятелството. Фестивалът се провежда за първи път през 1998 г. Ежегодно в началото на септември на неговата сцена се изявяват както родни, така и чуждестранни артисти от Румъния, Сърбия, Македония, Русия, Франция, Полша, Гърция, Германия и много други. Фестивалът в Раднево има конкурсен характер.

България се слави и с ежегоден Международен фестивал на кукерските и маскарадни игри „Кукове-Раковски”.

Кукове Раковски, източник

Този фестивал се реализира всеки петък и събота преди Сирни заговезни по католическия календар. Традиционно организатори са Община Раковски и Народно читалище ”Св. св. Кирил и Методий” гр. Раковски.

Една от католическите катедрали в община Раковски, източник

Участват групи от различните региони на страната, както и от Република Македония, Сърбия, Румъния, Гърция, Словения, Северна Ирландия. Всяка година гр. Раковски посреща над 2000 участника. Звънът на хлопки и чанове, буйните танци, пищните костюми, страховитите маски всяка година събират многобройни гости от страната и чужбина. Всички те имат възможност да се насладят на неповторимото усещане, което дава магията на този стар български обичай.

Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“ е празник на традиционни народни игри и обичаи с маски. Той се организира от Община Перник от 1966 година насам. Традиционно фестивалът се провежда през последните събота и неделя от месец януари. Тогава градът се обагря от пъстротата на празнуващите сурвакари и кукери. Този обичай е изцяло обвързан с древните езически вярвания по българските земи. Към фестивала се организира конкурсна програма, в която участват хиляди кукери и десетки маскарадни групи.

Освен от традициите, културният живот в България е повлиян и от световните тенденции. Събитията от този характер приемат нови, актуални форми. Така например от 2008 г. до днес се провежда фестивалът One Dance Week, който е посветен на съвременното танцово изкуство. Друго изключително популярно международно събитие е Sofia Architecture Week – фестивал за съвременна архитектура и градска среда.

Безспорно едни най-популярните по цял свят културни събития са „Празниците на изкуствата Аполония“, гр. Созопол. Всяка година в края на летния сезон среща там си дават артисти от всички видове изкуства. В рамките на една седмица градът приютява музиканти, актьори, режисьори, продуценти, художници, поети и писатели.

На изобилие се радва и българският театрален афиш. Почитателите на театралното и филмово изкуство имат възможност да посетят Международният фестивал „Варненско лято“, Международен филмов фестивал „Любовта е лудост“, филмовите фестивали „Киномания“, „София филм фест“. Българските театри разнообразяват културния живот на българина с богат репертор и редовни премиерни представления. Най-популярните български театри са Народният театър „Иван Вазов“ (София), Драматичен театър „Сълза и смях“ (София), Младежки театър „Николай Бинев“ (София),, театър „Българска армия“ (София), Драматичен театър – Пловдив, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ (Варна), театър „Българан“ (Варна) и много други.

Българските галерии и музеи организират редовни изложни и експозиции. В тях посетителите могат да се насладят на българското и световно минало и съвремие. Най-богати колекции съхраняват Националната художествена галерия, Националната галерия за чуждестранно изкуство, Националният археологически институт с музей при Българска академия на науките, Националният исторически музей, Националният военноисторически музей, както и регионалните музеи и галерии, пръснати из страната.

Обичаи и праници

Българските обичаи и празничен календар пресъздават народните традиции, езически вярвания, както и християнските религиозни представи. Най-значимите за българина празници почти изцяло се придържат към църковния православен календар.

Древен български обичай е нестинарството[5] – танци, при които танцьори/ нестинари играят боси върху жарава. По традиция те се играят в деня на Св. Константин и Елена (21 май).

Нестинар с иконата на Св. Св. Константин и Елена, източник

Вярва се, че огънят предпазва хората от зли, демонични сили. Стъпването върху горещите въглени пречиства. Нощта на 21 срещу 22 май се запалва огънят, чиято жарава се разстила в кръг. Около него се нареждат хората, а най-напред се носят иконите на Св. Константин и Елена. В нажежените въглени влизат босите нестинари, които в унеса на танца изпадат в транс. Според народните поверия, иконата на светците е тази, което ги предпазва от огъня. Нестинарите не изгарят краката си. След приключването на огнения танц всички заедно се събират на обща трапеза.

Важен празник от народния календар на българина е Неделя Сиропустна, известен още като Сирни Заговезни и Прошка.

Прескачане на огньове за здраве и благоденствие – Сирни заговезни, източник

Той се чества седем седмици преди Великден. Според народните вярвания тогава земята и небето си прощават. На този празник хората си вземат прошка от роднини, близки и познати за прегрешенията спрямо тях през изминалата година. Типични за празника са кукерските маскарадни шествия, на които се изпълняват езически ритуали. На Неделя Сиропустна деца, младежи и възрастни обличат стари дрехи или направените специално за празника кукерски костюми, почернят своите лица или ги прикриват с маски и обикалят улиците и къщите. Целта на това „прикритие” е хората да не бъдат разпознати от злите сили и духове. Този ритуал носи името Кукеруване.

Друг интересен празничен обред е ладуването.

Ладуване, източник

То се изпълнява на различни празници, като Гергьовден, Еньовден, Лазаровден, Нова година. Ритуалът се извършва само от девойки. Те отдават почит към богинята на любовта Лада и гадаят за кого ще се омъжат.

Богоявление е денят, в който християнският свят отбелязва кръщенето на Божия син във водите на река Йордан от Св. Йоан Кръстител. Според вярванията, който иска да бъде здрав през цялата година трябва да се окъпе в реката.

Хоро в ледените води на Йорданов ден, източник

След празничната църковна служба на Йордановден, свещеникът хвърля кръст във водата, а мъжете скачат да го изваждат.

Кръстът е намерен, източник

Вярва се, че този, който извади кръста ще бъде здрав през цялата година. Друг обичай, спазван по време на Богоявление е замесването на три обредни хляба – единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се поставя пред къщата, за минаващите покрай нея хора.

Безспорно най-почитаните празници от българина са Великден и Коледа. Те са символ на здравото българско семейство, което заедно чества раждането и възкресението на Божия син Иисус Христос.

 

Програма с културни събития в София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора можете да откриете на този сайт.

 

[1] Фолклорен събор в „Рожен“. [онлайн

[2] Събори на народното творчество. В: Министерство на културата на Република България [онлайн]

[3] Информация с видео за визуализация на кукеруването, източник: “Integration of immigrants” проект (онлайн)

[4] Празници, традиции и обичаи в Банско. В: Информация за Банско [онлайн]

[5] Нестинари в с. Българи 3 юни 2017г. (онлайн)

image_pdfimage_print
Scroll Up