Recognition of diplomas | Признаване на дипломи

Признаване на академични дипломи

Няма автоматично признаване на академични дипломи в целия ЕС. Чужденецът трябва да премине през националните процедури, за да бъде призната неговата/нейната академична диплома в България. Такова признаване би било полезно ако човек се стреми към продължаване на своето образование или намиране на работа. В повечето случаи, лицето получава „сертификат за сравнимост” на дипломата, в което се посочва по какъв начин тя се сравнява с дипломи, получавани в България.

За да бъде признат от българските институции документ издаден от друга страна, процедурата зависи от това дали:

  • въпросната страна е част от Хагската конвенция:

Всички документи, издадени в чужда страна, която е част от Хагската конвенция, следва да имат апостил от съответното чуждестранно министерство на външните работи.

Първата Хагска конференция през 1899: Среща в оранжевата зала на двореца Huis ten Bosch, източник. By Unknown – Тaзи снимка е номер HU 67224 от колекциите на Имперските музеи на войната, Public Domain

Документите с апостил следва да бъдат преведени на български по един от следните два начина:

  • От консулски или дипломатически отдел в страната, в която е издаден документа;
  • От преводаческа агенция, която е оторизирана от Министерство на външните работи на Република България.

Преводът на документа следва да бъде сертифициран от сектор „Легализации и сертифициране” на отдел “Административни услуги за български и чужди граждани” към Министерство на външните работи на Република България.

Държавите, които са страни по Хагската Конвенция са представени тук.

  • Между България и съответната страна има действащо съглашение за правна взаимопомощ:

Когато такова двустранно съглашение е в сила между страните, документът издаден от другата страна трябва да носи печата на съответната оторизирана институция. Издаденият документ се признава от българските институции и единствено се нуждае от сертифициран превод на български език. Държавите, с които България има такива двустранни споразумения за правна взаимопомощ са: Австрия, Алжир, Азербайджан, Армения, Беларус, Босна, Хърватия, Кипър, Куба, Република Чехия, Корейска народна демократична република, Грузия, Гърция, Херцеговина, Унгария, Италия, Кувейт, Либия, Македония, Монголия, Полща, Румъния, Руска Федерация, Сирия, Сърбия, Словения, Узбекистан, Украйна, Виетнам, Йемен.

  • ИЛИ в случай, че страната не попада в никоя от двете групи.

В случай, че документите нямат апостил и няма как да бъдат апостилирани, за да се задейства на територията на България процедура, те следва да бъдат сертифицирани (легализирани) според законово приетата практика:

  • Документът трябва да бъде сертифициран от Министерство на външните работи на страната, която го е издала;
  • Печатът на Министерство на външните работи на другата страна следва да бъде сертифициран/легализиран от Българската дипломатическа или консулска мисия във въпросната страна. В случай, че във въпросната страна няма българско посолство/консулство: печатът на Министерство на външните работи на издаващата страна ще бъде сертифициран/легализиран от посолството на въпросната страна в столицата на трета страна, която е акредитирана за България. След това подписът и сертификатите на консулската служба в това посолство бъдат сертифицрани от консулската служба на българското посолство в третата страна. Тук можете да намерите списък с дипломатическите мисии акредитирани за България със седалища в чужбина.

След като тези действия са изпълнени, лицето ще трябва да се свърже с Националния център за информация и документация, за да получи своя сертификат за  “сравнимост” на неговата/нейната диплома по българските образователни стандарти.

Изгледът на сайта на Националния център за информация и документация на английски език, източник.

Преди оценката, проверете:

  • На първо и най-важно място – какво точно се иска от вас; има 3 възможности:
    • Ако ще бъдете наети от частна фирма – компанията може просто да приеме вашата чуждестранна диплома бе искания за допълнителни легализации и сертификация;
    • Ако ще бъдете наети в държавна институция – ще трябва да следвате всички стъпки за признаване на вашата диплома и ще ви е необходим сертификат от Националния център за информация и документация (вижте процедурата и изискванията по-долу).
    • Ако искате да кандидатствате за висше образование – ще трябва да следвате процедурите, определени от самите университети (които също може да включват признаване на вашата диплома от Националния център за информация и документация).
  • Колко ще струва услугата;
  • Колко време ще отнеме оценката – може да продължи от няколко седмици до няколко месеца в зависимост от целта и сложността на вашето досие и броя предоставени документи;
  • Какъв документ ще получите в резултат от процедурата – би могъл да бъде пълно съответствие или сравнителен доклад;
  • Какво бихте могли да направите ако не сте съгласни с оценката (как да обжалвате);

Ако в процеса на признаване предоставите документите във формат Европас (например приложението към дипломата), вашата степен може да бъде по-лесно сравнена и призната.

  • Признаване на училищни и университетски (висше образование) дипломи

Изискването за апостилно сертифициране на дипломи и академични референции, издавани от висши образователни институции в страните от ЕС, Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария бе премахнато, считано от 20.09.2016[1]. Документите, различни от приложението към Европейска диплома, издадени от висши образователни институции в страните от ЕС, Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария, е достатъчно да са придружени от превод на български език.

Признаването на училищно и висше образование, получено в чуждестранни училища и университети трябва да следва процедурата, определена от Националния център за информация и документация. Процедурата включва следните стъпки:

  1. Попълване на формуляр за кандидатстване – формите могат да бъдат открити на сайта на Националния център по информация и документация (формите трябва да бъдат попълнени на български език)
  2. Оригинал и копие от образователната квалификация или друг подобен документ, издаден от образователната институция, признат от компетентни правителствени власти като част от светската система на училищното или висшето образование в съответната страна.
  3. Оригинал и копие на академичния транскрипт, както и оригинал и копие от европейско приложение към диплома, ако такова е налично.
  4. Оригинал и копие на личния документ за идентификация, както и на документ, указващ промяната на имената на кандидата, ако има такава.
  5. Документ за платена административна такса.

Документите, които се изискват по точки 2 и 3 с изключение на европейското приложение към дипломата, трябва да бъдат легализирани, преведени и сертифицирани в съответствие с клаузите на международни спогодби между Република България и страната, в която са издадени; в случай на липса на такива клаузи, следва да се спазват общите процедури по легализация, превод и сертифициране на документи и други (виж по-горе).

Преводът на легализираните и сертифицирани документи по т. 2 и 3 трябва да има консулски сертификат от българското Министерство на външните работи. Кандидатите или техни представители може да получат оригиналите на техните документи в рамките на 14 дни след тяхното преглеждане. Документът за идентичност се връща веднага.

Съветът по Академично признаване може да изиска допълнителни документи, значими за признаването, които да бъдат представени в рамките на двумесечен период от датата на получаване на въпросното искане.

Кой има право да кандидатства пред Националния център за информация и документация?

  • Физически лица
  • Лично – с личен документ;
  • Родители, деца и съпруг/а – с писмено пълномощно и документи, доказващи връзката между уполномощителя и пълномощника;
  • Адвокат – с писмено пълномощно;
  • Други граждани – с писмено нотариално заверено пълномощно
  • Организации – в този случай, кандидатите са представлявани чрез писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите. Когато организации подават кандидатури те могат да бъдат представлявани от:
  • Законните си представляващи (необходимо е да имат копие на сертификат на актуално състояние);
  • Лице, оторизирано от законния представляващ с нотариално заверено пълномощно (с копие от сертификат на актуално състояние).

За целите на признаването на училищната диплома, комисията по акредитация разлгежда следните критерии:

  • Продължителност на образованието;
  • Вид училище, в което е протекло образованието;
  • Изучавани предмети и сходство в работата по всеки от тях;
  • Резултати от обучението;
  • Права, които документът дава в страната, в която е бил издаден;
  • Възрастта на ученика в края на училищното образование и разликите между чуждата и българската образователна система по отношение на стартовата възраст за започване на училище.

За признаването на дипломата за висше образование, комисията по акредитация следва следната процедура:

  • Верифициране на статуса на висшата образователна институция;
  • Проверка на автентичността на документите и оценка на данните от квалификацията за висше образование и други представени документи от гледна точка на държавните изисквания за получаване на висша образователна степен в същата и/или свързана специалност в Република България;
  • Решение за признаване на образователната или квалификационна степен от висшето професионално образование, в случаите, когато това е посочено в дипломата или решение за отказ на признаване или прекратяване на процедурата;
  • Издаване на сертификат в стандартизирана форма.

Следните критерии се вземат предвид в процеса на оценяване на дипломата за висше образование:

  • Начинът, по който студентът е бил приет;
  • Продължителност на обучението;
  • Цялостна натовареност по изучаваните предмети и/или получените кредити;
  • Съотношение между базовите, конкретните и специзлизираните предмети и свързаното с тях натоварване;
  • Съотношение между теоретичните и практическите предмети и свързаното с тях натоварване;
  • Резултати от обучението като съвкупност от знания, умения и придобити компетенции по време на обучението;
  • Начин на завършване.

Признаването на висшето образование взема под внимание получената академична степен, сертифицирана в предоставените от кандидата документи. В случаите, когато висшето образование не дава академична степен, комисията по признаване решава на коя степен според българското законодателство отговаря полученото образование.

  • Признаване на професионалната квалификация

Притежателите на квалификации за нерегулирани професии, получени в други страни, имат директен достъп до пазара на труда. Признаването на такива професионални квалификации е от компетенциите на самите работодатели.

В случаите на регулирани в България професии се прилагат клаузите на Регламент 2005/36/EC. Признаването на такива професионални квалификации е отговорност на компетентните власти за съответната регулирана професия. За да проверите дали вашата професионална квалификация е регулирана в България или не, моля вижте този сайт.

Терминът „регулирана професия“ е въведен в българското законодателство като част от най-скорошните изменения на Закона за висшето образование и Закона за професионалното образование и обучение.

„Регулирана професия“ е дейност или съвкупност от дейности, които:

  • Са включени в списък от регулирани професии за Република Бъгария;
  • Са от социална значимост и/или имат голямо значение за здравето и живота на хората;
  • Могат да бъдат упражнявани при наличие на доказателства за премино образование и обучение, атестация на компетенциите от или членство в призната от държавата, законите или административните процедури организация.

Компетентните власти за регулираните професии в България имат правото да изискат следните документи във връзка с процедурата по признаване на образование:

  • Надлежно попълнена кандидатура (в случай, че има формуляр – попълнен формуляр) заедно със структурирано CV (с информация за образованието и професионалния опит);
  • Копие на документ за идентификация;
  • Документи, удостоверяващи идентичността на имената, в случай, че имената в дипломата са различни от тези в кандидатурата;
  • cертифицирано копие на доказателство за формално придобити квалификации – диплома, сертификат или други документи;
  • сертифицирани копия на сертификати и доказателства за професионален опит и допълнителни обучения (доказателства, които не са част от онези за формално придобити квалификации);
  • документ за продължителността, обхвата и съдържанието на обучение. Този документ ще помогне на съответните власти да преценят дали има големи различия между обучението в страната на неговото предоставяне и в България. Кандидатът може да представи заявление, съдържащо списък на преминари модули/курсове.
  • Ако е необходимо за упражняването на конкретна професия, властите може да изискат медицинско свидетелство, издадено не по-рано от 3 месеца преди кандидатстването;
  • Удостоверение за съдимост, показващо, че лицето не е нарушавало закона в страната си на произход – не по-старо от 3 месеца;
  • Ако е необходимо: доказателства за финансов статус на кандидата;
  • Ако е необходимо: доказателства за направена професионална застраховка;
  • Доказателство за платена такса, ако такава се изисква.

Моля, имайте предвид, че лицензирани или сертифицирани преводи може да бъдат изискани за такива документи като диплома, сертификат, лична карта, както и че ще бъдете уведомени от съответните власти откъде бихте могли да получите такива преводи.

 

Важно: От 01 март 2018г. влизат в сила промени в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, с които се въвежда нова регламентация на извършваните заверки на подписа на преводача за преводи по реда на Правилника. Удостоверяването на подписа на преводача, направил превод по реда на Правилника на документи, с произход чужбина и предназначени за ползване в Република България, се извършва както от Министерство на външните работи, така и от всички нотариуси в страната. С оглед гарантиране на правната сигурност, преводачът представя на нотариуса издаден от Министерство на външните работи документ, че има право да извършва официални преводи.

[1] Това е фиксирано в измененията на Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища, прието с решение на Министерски съвет.

image_pdfimage_print
Scroll Up